Лекарски грешки - Понятия

Медицински професионални отговорности; Договорни отговорности; Граждански отговорности; Наказателни отговорности; Отговорности на държавата. На всяко право на пациента съответства задължение на лекаря. Неизпълнението на задължението на лекаря поражда неговата юридическа отговорност. Лекарска отговорност.

„Професионална грешка“ е недостатъчна диагноза, грешки в диагнозата, грешки в лечението и грешка в последващите медицински грижи – на лице е неосъществяване на правилно поведение.

Грешката в лечението лежи в основата на лекарската отговорност (това е професионална отговорност). И най-малката небрежност, и отклонение от стандарта може да доведе до увреждане, а пък това до нарушаване телесната цялостност. Предотвратяване на грешките е основна задача на всеки един специалист с оглед обезпечаване правата на пациентите.

Гражданска отговорност - ГО (деликтна или договорна) е неспазване на дължима грижа и нарушаване на правилата – забрана да се вреди други му – Чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Лекарят е длъжен да плати обезщетение равно на причинение на пациента имуществени вреди, както и неимуществени вреди – Чл. 52 ЗЗД. Когато лекарската грешка е допусната в лечебно заведение, то отговаря солидарно с лекаря на основание Чл. 49 ЗЗД.

Предпоставки за гражданска отговорност
1. Неизпълнение или нарушение на задължение на лекаря (не го е изпълнил изобщо или ненавреме). Договорът за лечение между лекар и пациент не е договор за резултат, а за услуги. Непълното излекуване на болния не означава неизпълнение на задълженията.
Нарушения:  нелекуване въпреки установена диагноза „забравен пациент“, недостатъчно лечение, „оперативна грешка“, ненавременна операция – няма показания за операция; инфектиране; ненаблюдаване на болния и недоставяне на информация за пациента

2. Противоправността и съгласието на пациента – противоправно е всяко лечение, всяка диагноза, когато липсва съгласието на пациента (независимо от резултата за пациента). ГО отговаря когато болния е претърпял вреди (без предварително съгласие пациента е оздравял или операцията е успешна )не може само на това основание – не е взел предварително съгласие,  да търсим гражданска отговорност. Лекарят трябва да изисква разширено писмено предварително съгласие – за евентуално новооткрити находки в тялото, които трябва да се отстранят (пример:  отваря се корема на пациент за повърностна операция, а се намира туморна формация около панкреас или жлъчка, следва да извърши голяма по обем операция).

3. Вината – лекарската отговорност е виновна отговорност – в две форми умисъл и небрежност. Умисълът подлежи на доказване от пациента. Небрежността се предполага. Пациента не е длъжен да доказва вината, а лекарят е длъжен да доказва, че няма вина за настъпването на увреждането на пациента.

4. Вредите – увреждането на здравето и телесната цялост (смърт или причиняване на телесна повреда  - имуществени разходи за лечение, неимуществени за претърпяни болка и страдания).

Кога лекаря няма да отговаря или няма реално да плати обезщетение?
Когато неговата гражданска отговорност е застрахована, има сключена застраховка  - професионална отговорност – която е гражданска имуществена отговорност, отклонение от стандарта на медицинската професия, избора на методите за лечение (общопризнати или са използвани във водещи университетски клиники в света).

Две големи групи на лекарска небрежност
1. Грешки, които могат да се определят като лекарски, са основно в диагнозата и лечението.
2. Ако лекарят надхвърля границите на свободния медицински избор, т.е. свободата на действие.
Лекарят решава да подложи пациена на консервативно, оперативно или радиологично лечение, но това не е безгранично. Небрежността на лекаря може да е бездействие, неизпълнение на лечение, което е било възмост и лекарят е бил длъжен.
При умисъла е действие което насочено към увреждане на здравето.

Наказателна отговорност
Уредена в НК и се свежда до причиняване на смърт, поради незнание или немърливо изпълнение не лекарската професия. Това деяние се извършва по непредпазливост. Когато се извършва умишлено, тогава ще отговаря за умишлено убийство.
При средна и тежка телесна повреда, извършени по непредпазливост (но във връзка с незнание или немърливо изпълнение на лекарската професия), се носи наказателна отговорност. Неоказване на спешна помощ на нуждаещ се пациент, без уважителни причини, е престъпление.
Намесата на държавата в контрола на медицинската дейност и засилване на сакционните мерки върхи лицата упражняващи тази дейност, има основна цел – чрез увеличаване изискванията към лекаря, се осигурява защита живота и здравето на пациента, който може да  бъде и лекар и медицинска сестра.

Пламен Таушанов,
Председател на УС на БАЗП